Видяно и преживяно

Малдиви - о.Олхувели

Малдиви  - о.Олхувели

За всяко кътче от света има време от годината,  което е най-подходящо за туристически посещения. Особено силно това важи за екзотичните дестинации. На никой няма да му е приятно да отиде на почивка на екзотичен остров по време на дъждовния сезон. За целта, когато човек реши да предприеме далечно пътуване до непознати географски ширини, е убаво да проучи кога да го направи.

 

Когато решихме да пътуваме за Малдивите, в България беше Ноември. Навън беше сиво и мрачно, студено и мокро.Някак си ми беше странно, че след два месеца ще стягам багаж с летни дрехи, особено след като току-що ги бях прибрала. Но и в това си има тръпка.

 

Нашето пътуване започна в началото на янури. Навън валеше сняг, бяха минусови температури, а аз пътувах по потник, дънки и тънко кожено яке  и носех джапанки в ръчния багаж.Маршрутът беше ясен : София – Истанбул(7 часа престой) – Дубай – Мале (столицата на Малдивите) – о-в Олхувели. Престоят в Истанбул беше доста тежък, защото валеше из ведро и нямаше смисъл да напускаме летището. За това останахме там и го научихме почти наизуст, въпреки че самото летище не е малко. Аз лично приемах престоя като част от програмата, като нещо, което трябва да изчакам да отмине, за да дойде друго по-хубаво - да се впусна в истинското приключение. Нали знаете как е, когато предусещате нещо много хубаво, знаете, че е много близо и в същото време все още нещо ви дели от него. Все едно някой ви е навил на пружинка и всеки момент ще хвръкнете от нетърпение.

 

Е, качихме се на самолета. Качихме се и аз се влюбих в авиокомпания „Емирейтс”. Препоръчвам горещо на всеки, който не е летял с тях и има възможност да го направи, да не я пропуска. Толкова комфортно, толкова спокойно и така обгрижвана не съм се чувствала на борда на друг самолет. Хората те обслужват с класа, грижат се да имаш всичко необходимо и нищо да не ти липсва.

 

Близо 5 часа полет и кацнахме на летището в Дубай, което беше наш трансферен пункт. Самият Дубай бяхме решили да разгледаме на връщане от Малдивите.

 

Още толкова време полет, отново обгрижвани от стюардесите на Емирейтс, и дойде моментът да кацнем в Мале.

 

Можете да си представите ужасът ми, когато видях как самолетът започва да се снишава за кацаане, а аз виждах само тюркоазената вода под нас и тук-там островчета и никакво летище. В един момент някъде в нищото изникна една тясна ивица суша във водата, която се оказа, че е пистата на летището, която трябва да уцелим и да кацнем. Тези пилоти трябва да ги награждават всеки път като кацнат на това летище, защото си е трудна мисия – малко да кривнеш и си във водата.

 

Самото летище няма с какво да ви впечатли. Мръсно, шумно, пренаселено. И адски горещо, задушно и влажно. Особено като преди дванадесет часа те е валял сняг.

 

От летището ни качиха на моторна лодка, която трябваше да ни отведе до нашия остров.

 

И тогава вече започнах да усещам къде съм и какво се случва. Седяхме в лодката изморени и сънени докато тя се носеше по водата, а край нас наблюдавахме остров след остов. Някои малки, други големи, но всички се отличаваха с типичните за Малдивите наколни къщички във водата. И разбира се те даряват с усещането за екзотика и райско спокойствие. Красиви лагуни се редуват пред очите ти и се опитваш всячески да запаметиш със всички свои сетива усещането, че това което виждаш е реално.

 

Особено приятна е тръпката да гадаеш на кой остров ще те отведе лодката – дали е този в ляво или този в далечината, който се вижда. Накрая пристигаш, когато най-малко очакваш.

 

Вече бяхме  на остров Олхувели. Няма да крия, че първите два дни го наричахме масово Охлювели, а после си остана като нарицателно. В момента, в който стъпих на дървения кей, имах чувството, че съм влязла в някой скрийнсейвър. Толкова много вода, толкова кристална и прозрачна и толкова тюрказено синя ... Дори не можех да повярвам, че наистина съществуват подобни цветове. А пясъкът...ах, пясъкът беше тоооолкова бял и ситен, като брашно. Няма такава красота.

 

Естествено, бяхме си резервирали наколни вили. Дървени платформи ни отвеждаха до вилите. Точно както по филмите, които бях гледала. Леглото беше с балдахин и разположено срещу големи френски прозорци, които гледаха кум лагуната. Обстановката бих описала като семпъл лукс – имаш всичко необходимо и без да е прекалено претенциозно. На верандата ни очакваха два шезлонга и външно джакузи.Няма такъв кеф да си лежиш на въздух в джакузито и да се наслаждаваш заобикалящото те синьо. Изразявам се така, защото основният цвят наоколо е тюркоазеното синьо на водата. А когато ти се прииска да поплуваш, слизаш по стълбичка от верандата директно във водата, която ти стига до кръста. И е гладка като огледало, виждаш всяка песъчинка по дъното, виждаш рибите, които минават край теб.А те са всякакви – от малки шарени рибета, до скатове и акулки. Но за тях ще ви разкажа подробно след малко.

 

Една седмица на този толкова малък и отдалечен остров. Сигурно се питате какво може да се прави на такова място цяла седмица. Основно се почива – ама пълна почивка – спиш, ядеш и се забавляваш. Разбира се, аз ще споделя основните ни занимания с вас.

 

Първото нещо, което предприехме е да обиколим острова. Повървяхме сред палми и друга зеленина, видяхме пречиствателната станция на острова и колко културно се събират отпадъците в найлонови чували и се извозват ежедневно с лодки. Насладихме се усещането да вървим боси по белия пясък и да се чувстваме като Робинзон, който е преоткривал пустия остров.

 

В началото това изглеждаше по-разтеглено във времето занимание, но в един момент се оказа, че островът свърши, тоест обиколихме го. Словом и цифром за 15 минути.

 

Ако очаквате да правите шопинг – забравете. Може, ако под шопинг разбирате купуване на сувенири от едно подобно на голяма бакалия магазинче. Вътре освен сувенири се продават и стоки от първа необходимост, в случай, че нещо сте забравили да си вземете. Най-големият лукс беше златарския магазин. Освен ако не искате да изненадате любимата или любимия със златно бижу купено точно от там, или да си купите нещо за спомен, няма да ви се наложи да се снабдявате с подобни аксесоари, дори и да не си носите такива.Просто няма къде да ги показвате. Обстановката е непринудена и лежерна, цял ден си бос и по бански, а вечер си обуваш „официалните” джапанки и обличаш „някакви” дрехи, за да дадеш шанс на банските ти да изсъхнат.

 

Основно и любимо наше занимане беше шнорхелингът. Голямото предимство на този остров е, че рифът е в лагуната и не е нужно да те извозват с лодка до рифа, за да се гмуркаш и да гледш рибите.Просто си слагаш плавниците и шнорхела и се гмирваш в заобикалящия те воден свят.А той е необятен. Никога не бях виждала на живо такава красота. Винаги съм си мислела, че рибката Немо изглежда така само в анимационното филмче. И се радвах като малко дете като я видях на живо. Прозрачно сини рибки, на които виждаш гръбнака, неоново жълти с черни райета, червени, зелени...не мога да изброя всички. И разбира се – корали – мноооого корали, водорасли и морки звезди. Е, имаше и грознички моруни, но какво да се прави – и те са част от екзотиката.Най-голямо страхопочитание изпитвах към мантите  това са приличащи на скатове риби с огромни като мантия перки, развяват ги около себе си като криле. Красиви и респектиращи. Съвсем откровено си признавам, че ме беше страх от скатовете и акулите.Въпреки че всички обясняваха, че рифовите акули не са страшни и не нападат, а скатовете са безобидни, ако не ги дразниш. Да де, ама знам ли как точно може да ги подразня, без да искам.

 

И върхът на удоволствието е , ако те завали дъждец докато се гмуркаш. Дъждовните капки птопат по гърба ти и го разхлаждат, докато под теб е цял един свят.

 

За по-екстремно настроените и по-големите любители и съответно не толкова страхливите, островът предлага и гмуркане с акваланг.Така можете да се спуснете до сърцето на необятния морски свят, да плувте като риба с рибите, да ги докосвате и да се гоните с тях. При малко повече късмет може да се натъкнете на някоя огромна водна костенурка или манта. Но тъй-като аз съм от страхливите, се задоволих само с шнорхелинг.

 

Друго незабравимо изживяване е разходка в лагуната по време на отлива. Когато има отлив, водата се отдръпва много навътре към океана и на нейно място се оголва една огромна площ от бял пясък, който до преди малко е бил покрит от вода. Повърхността на пясъка стои на вълни, сякаш водата я е изрисувала, като си е тръгвала.Усещането да вървиш навътре по пясъка посока океана, да виждаш тук-там бледо сините остатъци от вода и да знаеш, че след 4 часа същата тази вода отново ще покачи нивото си и ще върне синьото на това място, е несравнимо. В никакъв случай не го пропускайте.

 

Ако сте големи ентусиасти, можете да станете в 6.00 сутринта и да посрещнете изгрева на рибарска лодка, която да ви отведе в океана на риболов. Не е сигурно, че ще хванете риба, но е силно вероятно да хванете морска болест. Но пък е толкова хубаво да хвърляш едра стръв и да очакваш да хванеш някоя риба Тон например.

 

За любителите на водни спортове мога да кажа, че мястото е много подходящо да се научиш да караш сърф. Казвам, че е подходящо, защото лагуната е плитка и не е нужно да се бориш да изкчваш дъската всеки път, когато паднеш.А това, ако си начинаещ е сигурно. Дори накрая на курса, хората ви издават серификат. Направо професионална работа.

 

Ако ви писне от лежане и почивка, можете да си вземете кану и да погребете малко, обикаляйки остова. Особено интересно става, ако се изсипе някой дъжд, а там дъждът започва без предупреждение. Както си стоиш и изведнъж все едно някой ви пуска душа.Изсипва се изведро и спира точно толкова изведнъж, колкото е започнал. При тези обстоятелства карането на кану се разнообразява с още едно действие – слизаш от кануто, за да изсипеш водата от него и пак се качваш да гребеш. Пак да отбележа – добре, че е плитко.

 

При добро желание можете да се включите в някоя от групите, които отиват на посещение на местен остров и прекарват деня там, или пък в посещение на безлюден остров. Има и плаване с катамаран до остров с  водни костенурки.

 

По отношение на традиционните забавления, които се предлагат във всеки един уважаващ себе си курорт, няма да изпадам в подробности. Има ги – масажи в прекрасен открит СПА център, плувни басейни, тенис кортове, детска площадка и т.н.

 

Вечерите обикновено преминават спокойно, кротко в интимно задушевна атмосфера, освен ако не сте по-голяма компания както бяхме ние. Определено смея да твърдя, че ако сте компания е по-весело. Освен ако не сте гаджета, младоженци или пенсионери. Тези хора определено си търсеха уединението.

 

От хотела организираха тематични вечери както по отношение на кухнята, така и по отношение на забавленията.

 

Храната беше изключитлно вкусна – лека, екзотична и питателна. Там ядох най-вкусните папая и манго и то в изобилие. Храненето беше на блок маса, но имаше и а-ла –карт ресторант и два снек бара. В две от вечерите решихме да си доплатим и да се възползваме от вечерята на плажа, която бяха организирали. Романтиката беше пълна – вечеряш на лунна светлина, на маси постлани с бели покривки, около теб се чуват звуците на острова, а в далечината ревът на океана. Подухва типичния за това време на годината вятър, защото започва ветровития сезон. И в тон с екзотиката е вкусът на храната – лобстери, раци, кралски скариди с екзотичен привкус, който ти гали небцето.

 

За да не скучаем вечерно време бяха ни организирали вечер с жива музика, по време на която се разнасяше вълшебния глас на известен тамошен певец. Този човек те омагьосваше с гласа си и приковаваше слуха ти . Имаше караоке вечер и вечер с местни танцови изпълнения, които ни потопиха в една друга култура и друг начин на възприемане и изразяване.

 

 А на бара можеш да си пийваш колкото ти е кеф всяка вечер. Само  да  не забравя да отбележа, че алкохолът е много скъп и е забранено за туристите да внасят алкохол.

 

Друго забранено е да се изнасят местни „съкровища” – разбирайте корали, риби, пясък.

 

А толкова ми се искаше да взема със себе си моите такива, които си бях открила по време на  разходките. Но ги оставих там и тайничко си пожелах това да е знак, че пак ще се върна в това райско кътче.

 

И тъй като учените твърдят, че с покачването на нивото на световния океан Малдивите ще изчезнат след 20 г, моят съвет е – сега е момента да си подарите един незабравим и несравним спомен.


» Към всички във Видяно и преживяно