Видяно и преживяно

Марса Алам или домът на морските крави

Марса Алам или домът на морските крави

Прелитаме половин Европа на зиг-заг – от София през Будапеща до Щутгарт и от там пет часа полет до Египет, защото българските агенции не организират пътуване до Марса Алам, Египет. Но за нас си струва – отиваме да се гмуркаме с dugongs –морски същества, наречени на български с грубото име „морски крави” които живеят само на 3-4 места в света.

 

И така пристигаме за втори път в Египет! В резюме:

Първо – Египет определено трябва да се посети, не само веднъж и определено не през април или май, а в началото на март когато слънцето е галещо (а не жулещо), температурата на въздуха е около 28-30 С, а на водата 24-25 С.

 

Второ  –  ако  вече  сте  видели  пирамидите  и  Сфинкса  в  Гиза,  старият  пазар  и националния  музей  в  Кайро,  гробниците  на  фараоните  и храмът  на  Хапчетсут  в долината на царете и храма Карнак в Луксор, не ходете повече там! В действителност, историческото  наследство  на  Египет  е голямо,  но  туристически  е  събрано  в  три основни отправни точки – Кайро, Луксор и Асуан. За да почувствате атмосферата и за да видите достатъчно обаче, трябва да отделите поне по един ден за всяко от тези места, но веднъж преминали от там се отдайте единствено на почивката, покрай заслужилото си световно признание Червено море. Разбира се, горното не се отнася за запалените египтолози, търсачите на древни съкровища и желаещите да изучават иероглифи и древни закодирани послания.

 

Червено море е на трето място в света по красота на кораловите рифове и богатство на животинския свят. Освен това е доста безопасно за гмуркане, както казват местните „Very friendly”.

 

По бреговата ивица на Червено море /на египетска земя/ вече са разположени няколко почивни курорта, които странно как за тази недотам развита държава, поддържат световно ниво на обслужване и поддръжка на хотелите си.

 

Разбирате какво ни доведе отново в Египет, и разбира се основното – Dugongs!

...

Самолета стремглаво забучи нос в равната писта след няколко sight seeing въздушни обиколки полу над водата, и полу над пустинята.

 

Египет, като цяло е това – море и пустиня.

 

Забравих да кажа и Нил. Защото Великият Нил все още е, както е бил и в древността, доста важна жизнена артерия за египтяните, но живота около него все още тече като в древността. По-добра идея е да видите този живот, след като вече сте били на морския бряг и сте събрали положителни емоции. В противен случай може и да не стигнете до морето, изпреварвайки волята си в неистов бяг към България /О, скъпа моя, родино мила, имало и доста по-зле от нас!/

 

Сред тоз нецивилизован „Рай” около реката, всичко живо върши всичко възможно във водата – пере, чисти, полива, къпе се, прави тлъка /демек социални срещи/ и всичко това в обкръжението на паплач от всякакви чапли, щъркели и други птици, както и компанията на някой друг мъртъв добитък – я крава, я плъх...

 

Насред всичката тази хубост, гордо плуват семейните битови отпадъци, изхвърлени от някоя старателна домакиня, довлечени до реката разбира се върху главата й.

 

Но нас това лирическо отклонение не ни засяга, защото този път сме ограничили постъпа си към централен Египет и сме концентрирали цялото си желание и обективи към две основни неща – брега и ... морските крави.

 

Автобусът ни натоварва и се понася с бърза египетска скорост на юг. Пътят е изключително добър, без ни една дупчица, чак да им се чудиш при тия температури и резки  амплитудни  разлики  между деня и  ноща  как го  поддържат този  път  насредпустинята, но .. факт е! Странното е, че май е строен от българска строителна фирма! От едната страна се вижда морето, от другата хълмисто каменлива пустиня. Половин час и стигнахме хотела.

 

Ммм, доста добре! Градини, градини, зелени, зелени!

 

Хотелът се състои от малки вили, пръснати из тез градини, ориентирани в посока морето. Лиани от бели, червени и цикламени храсти се вият по стените на вилите. Все надолу към брега криволичим по алеите между градините. Бели чапли мързеливо си чоплят нещо из тревата. Имаш чувството че си сам, изпадаш в забрава... Но, морските крави ни зоват!

 

Първа отправна точка - diving center. Намираме такъв на следващия ден в друг хотел на 15 км от нашият. Вземат ни, връщат ни, не си морим крачетата. Хотелите не са като в България.  Пръснати  са  поне  през  10  км  един от  друг.  Леле, какво разхищение  на полезно употребяеми и много печаливши кв.см. ще си кажете вие. Но при този си престой в уж нецивилизован Египет разбрах, че те май са по-интелигентни от нас. При всяко влизане с боси крака в плиткия коралов риф, пред чадърите на плажа, те неистово свирят със свирка за да излизаш и когато по български маниер ти се заразправяш с тях за правата си, те кротко ти обясняват, че може да си нарежеш краката /а не в прав текст „коралите, морските звезди и другите морски твари са ни част от египетската гордост – не ги унищожавай”/. В египет имат ограничения в риболова – по количество и видове на  улова,  всички  онези  цветни  рибки  са  специално  защитени,  имат  специална риболовна полиция и ако тя залови нарушител...една година затвор и глоба възлизаща на 2 рибарски години труд.  А колко е беден един рибар в Египет?! – само те си знаят. Но косвената връзка между рибарите а и всички работещи по един или друг начин за туристите и стремежа с всички сили да пазят този воден свят е, че този свят ги храни. Но, да се върнем към гмуркането. Откарват ни на Абу Дабаб, място където до преди няколко месеца са идвали кравите да си пасат спокойно, на около десетина метра от брега. Оборудване - в изправност, бутилки- пълни, фотоапарати- подготвени. Няколко крачки по пясъка в ролята на товарни магарета и ... се потапяме в друго измерение. Сякаш са ти били доза упойка заредена с най-прекрасните ти сънища. Плуваме навътре около рифа, разделяме се със скатовете на сини точки и хилядите видове пъстроцветни риби. Стигаме подводна поляна на която нещо в далечината си пасе...да, ...но уви не! Костенурка с прилепнали към гърба две риби прилепало спокойно поглежда към нас когато се приближаваме. Помен от dugongs – не. Дозата упойка свършва след около петдесет минути и отново сме под сгряващото слънце.

 

Вечер е. Решаваме да посетим най-големият град в околността Марса Алам. От рецепцията любезно ни викат лимузина, защото друг транспорт няма до там – на 25 км от хотела е. Ентусиазирани сме! Пристига нашата „лимузина” – Хюндай 2000 г. и ние вече не толкава ентусиазирано се наместваме на задната седалка. Страшна тъмница е в пустинята! Само отблясъците на луната в морето от лявата ни страна указват посоката юг и  малкото успокоение, че не са ни  отвлекли. Някакъв граничен пункт  от  типа „пресичате Мексико към Америка” се мъдри в тъмницата. „Лимузината” бавно намаля, спира пред грамада с чували, няколко въоръжени мъже надникват в колата, казват си нещо неразбираемо и потегляме криволичейки между загражденията по двете ленти на платното.  От  ентусиазма  ни  е  останало  вече  съвсем  малко.  Оказва  се,  че  такива пунктове има преди всички по големи градове за по-голяма сигурност на туристите и защита от терористични атаки. И влизаме в града.

 

Марса Алам не е нещо повече от една прашна улица, покрита все пак с асфалт, няколко улични лампи за да осветяват и без това зле осветените, броени на пръсти дюкяни. Извесно количество ниско етажни блокчета се мъдрят тук там из прахоляка, а кафенетата  са  пълни  изключително  и  само  с  мъже със  съмнителни  лица.  Въобще

 

Египет е мъжки свят. Жените могат да бъдат видяни само на сука – пазарната улица, и то добре усукани и увити в плат. Ентусиазма ни се е изпарил нацяло, а и доста нелепо се чувстваш като жена в този нощен Марса аламски свят. Но стигаме до дюкяна от който живо се интересуваме – фототехника- и оставаме изненадани от разнообразието и добрите търговски умения, както и от отношението на собственика. „Лимузината” ни чака отвън, натоварваме се с покупки и подаръци от любезния търговец и се изнасяме. Но ако вие имате нужда от лъскав, звучен и пищен нощен арабски живот определено Марса Алам няма да оправдае очакванията ви. Ако алъш-вериша ви тегли неистово вечер в топлата нощ по малките дюкяни, ако обичате нощните заведения и въобще имате нужда от нощен живот, то мястото ви е в Хургада или Шарлм ел шейх.

 

Нов ден, нов късмет! Този път дестинацията е на 40 км северно до най-голямото в областта пристанище с климатизирано бусче и арабска музика в повече. По пътя се разминаваме с въоръжен кортeж на група туристически автобуси, вероятно поели към Асуан. Кортежа започва и завършва с открит джип на който обърнати на всички страни, с къртечници в ръце са забучени войници. В Египет сигурността на туристите е изключително застъпена. Няма място в туристически курорти, където на всеки 200 метра да няма въоръжен с „Калашников” войник. Малко е притеснително в началото, но бързо се свиква.

 

И така стигнали сме пристанището. Мятаме се на голяма триетажна яхта и някъде навътре в морето вече екипирани с акваланги, сменяме транспорта с лека моторна лодка, която бързо ни отнася още по-навътре, още по-близо до нашите dugons.

 

Смешно гмуркане се получава. Крави така и не срещаме, но пък изгубваме няколко начинаещи зашеметени гмуркини около кораловия риф.

 

И отново порим вълните с малката лодка, приключили с преследването за сега. Но искра надежда ни запалва отново- нещо излиза на повърхността за кратка въздишка от въздух и потъва отново. „Кой ще се намокри пак, приятелчета?!” – пита инструктора. Нашето  семейство  сме ентусиасти.  Маска,  шнорхел,  пляс и  ...  останалите  затаяват дъх...сбогом надежда за днес, оказва се морска костенурка.

 

За успокоение на изцедените ни от гмуркания тела тези дни, като за прощална вечеря сме на морски костур, омар и кралски скариди сервирани на брега на морето на маса с газена лампа. Почти като през бай Тошово време при режим на тока, само в плюс бризова романтика и минус гладното време тогава.

 

Вечерята не стига, че е на петзвездно ниво ами и два пъти по-евтина отколкото в България.

 

Последна нощна разходка с геконите и прилепите, сбогом на нашите морски крави, почиващи си нейде навътре в морето, незаплашени от ниско прелитащи джетове, порещи вълните сърфове, пляскащи водни колела и още куп измислици на гениалната човешка мисъл.

 

И като извод: Не се страхувайте да посетите Египет. Все пак странностите и негативите присъщи на манталитета на една нация я правят различна и ценна за другите, което между другото важи и за нас, българите.

 

А може би хилядите малки, дребни, самобитни и чаровни позитивни страни ще ви накарат да погледнете зад прашното, горещо лице на Египет и да го харесате?!

 

Това, което аз видях там и ме очрова завинаги, ще запазя за себе си. Това което не видях, но пожелавам вие да видите са всички онези неразгадани тайни и...морските крави.

 

Десислава Димитрова


Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам
Марса Алам

» Към всички във Видяно и преживяно